Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09 13:03 - Докъде стигнахме, какво остава още...
Автор: danchoplovdiv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 135 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.09 16:27


Около 1975 година, колкото и да е невероятно, известно време по радиото се пускаше една много хубава и актуална песничка на протеста. Името й не зная, но и сега в мен звучи припева, беше нещо такова:

Всичко свято ли загърбихме
във забързания свят,
всичко свято ли погазихме
във неистовия бяг

и ми навява тъжни и тревожни мисли...

И тогава тази песничка звучеше актуално, но и днес е несравнимо по-актуална, защото сме отишли много далече, много напред в погазването и на духовните, нравствените и морални ценности, но вече погазваме и направо подритваме и тъпчим с краката си, хвърлени кощунствено по улиците и тротоарите:
И хляба - даван ни от Господ Бог за храна, за да засищаме глада си. Хлябът, без който не можем, а ние оядените, самозабравили се безбожници и нашите деца го хвърляме безотговорно и безрасъдно по всякъде и го подритваме и тъпчем с краката си.
Последните години зачести хвърлянето на хляб, недоядени закуски и храни по улиците на Пловдив и кощунствено се тъпчат и подритват от хората. Това е страшно! Има пророчески думи, които казват: "Когато един народ си потъпче с краката хляба - му се изпраща глад, а потъпче ли си морала и Вярата - му се изпраща и "по-страшно."

И водата потъкпахме и подритваме! Водата, давани ни от Него за да можем да утоляваме жаждата си, водата, без която не можем.
От няколко години масово се хвърлят навсякъде пласмасови бутилки с недопита останала вътре в тях вода, и се подритват и тъпчат от хората и колите.
И солта потъпкахме! И солта, дадена ни от Господ Бог да си посоляваме хляба и храната, и нея потъпкахме!
В последните години се научихме и вече масово се хвърля при сняг и лед по тротоарите и пътеките и се тъпче с крака от хората.
И захарта си потъпкахме - дадена ни да си подслаждаме храната и питието, да си подслаждаме душите. Градът се напълни с кафенета и автомати за кафе, и в близост до тях, пък и навсякъде из града, се хвърлят пълни неизползвани малки опаковчици захар за кафе и чай и се тъпчат с крака от хората.
И светлината, представяте ли си! И светлината погазихме, и нея не пощадихме, и нея погазихме с краката си!
Стана модерно да се слагат по тротоарите и по улиците лампи на земята - подземни осветителни тела, и ние хората стъпвайки по тях когато светят - тъпчим с краката си светлината!
А онази светлина - духовната, която е Вярата, която свети в сърцата на човеците. Която осветява душата на човека и пътя и през непрогледния духовен мрак на днешния свят, към единствения изход от човешката безизходица на смъртта - който е Христос Спасителя. Която светлина потъпкваме винаги, когато кощунствено, светотатски изричаме или оправдаем хулни думи срещу Христос, срещу Христовата Вяра, срещу нашата майка - Православната Църква или нейните Свещеннослужители, за Която Божието Слово, свещенното Писание казва, че е "Стълб и крепило на истината". Която светлина погазваме и тъпчем и когато приемаме за истина внушението на тъмните сили, че Христос не е умрял на кръста, от които следва най-еретичното от всички твърдения - че не е възкръснал, както и всяко друго лъжеучение, ерес, различно от Християнската Вяра - Учението на Исус Христос завещано от Светите Апостоли, опазено и проповядвано вече 2000 години от Православната Църква.

Покрай тези многопоказателни, явно зловещаещи кощунства има и нещо не по-малко смущаващо: Когато някой човек се наведе да премести от пътя парченце хляб, недоядена закуска или недопита пластмасова бутилка вода, за да не бъдат тъпкани и подритвани, повечето хора го гледат с нескрита погнуса и презрение. А този човек прави много голяма добрина и на тези, които са ги хвърлили на пътя, защото им поправя грешката, греха, прави голяма добрина и на онези, които биха ги стъпкали и подритнали, прави голяма добрина и на целия народ, защото наказанията за кощунства от този род идват и върху онези, които са ги извършили, но и върху целия народ, защото е виновен задето ги допуска и на всичко отгоре много голяма част от народа, може би по-голямата част, се отвращава от тези, които искат да ги поправят и така реално работи за предотвратяване на наказанието, което има да дойде, за което съм убеден че можем да избегнем.

Защото сам Бог ни казва чрез пророк Иезекииля в Светото Писание:

„Не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешника от пътя си и да бъде жив. Върнете, върнете се от вашите лоши пътища; за какво да умирате.”

Тази ненормална реакция на повечето хора, на обществото според мен се дължи на възгордяване, ояждане, липса или недостатъчност на Вяра и любов към Бога и към ближните; липса на сетивност, на зрение за духовните неща – което е последствие на бездуховния и безбожен начин на живот, който водим, да осезаем, да почустваме, та да разумеем тези толко важни неща. Не за това ли пророците са били гонени, а не малка част от тях и убивани. Същите причини карат повечето хора да не вдигат от пътя парченцето хляб, а още повече, да изпитват презрение към онзи човек, който се спира пред него виновно, със страх взема хляба от земята, внимателно го изчиства и издухва от праха, и дори го целува и го поставя на чистичко, край пътя, там където няма да бъде стъпкано, за да го вземе някой гладен човек, или да го изяде някое животинче, да отиде точно за това, за което Бог ни е дал хляба – за храна, за засищане на глада, а не да бъде безрасъдно хвърлян и кощунствено тъпкан с крака от хората.

Голяма част от недоядените закуски, които се тъпчат по улиците и тротоарите се хвърлят от деца. Но трябва да защитя децата, защото те не са виновни, щом не са научени, възпитани, нито в къщи, нито в училище, в уважение към хляба и любов към Бога, Който дава и хляба и всичко друго.  Но как да бъдат учени и възпитавани от родителите и учителите си, когато и в техните сърца не гори светилника, кандилцето на Вярата, когато и там липсва или е въвсем слаба онази дивна, божествена светлина – Вярата. Но и тях донякъде ги оправдавам, защото всички вкупом „ан блок” сме виновни, че овчедушно, без да се замислим за последствията допускаме неверието да завладее целия народ.





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: danchoplovdiv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1072
Постинги: 5
Коментари: 0
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930